Черно-бял избор или цветно бъдеще?


Илюстрация от Adobe Stock

В края на юни тази година издателство “Просвета” еЧе предложило издаването на черно-бели, по-евтини до 30% (12 на 9 лева), версии на учебниците си. МОН е приело това засега и има голяма вероятност през новата учебна година на много места в страната децата от осми клас да бъдат именно с такива учебници. Вчера новината се появи в няколко медиии  и днес буквално разтърси социалните мрежи/ българското Интернет пространство.

Очевидно е, че черно-белите учебници едва ли не като алена буква за бедните далеч не стоят в основата на огромните проблеми на българското образование.  Когато обаче подобни идеи продължават да ги сеят около нас, всички останали – като образоване в свобода и демокрация, иновации и технологии, предприемачество и какво ли още не, нямат никакви шансове да покълнат.

Достъпът до качествено образование  (а качеството по дефиниция няма цвят) на всяко дете е ключово за развитието на което и да е общество, дори и на най-примитивното. Намаляването на разхода за учебници с минимален процент би направила нищожна или никаква разлика в този достъп и тук не говорим само за ромите, а за всички хора в селата и по-малките градове. Техните заплати са толкова недостойно ниски, че едва смогват да изхранят и облекат децата си. Както знаем, те взимат учебници на старо или си ги препредават. Всяка идея за използване на електронно съдържание е напълно неадекватна за десетки хиляди в страната по очевидни причини. Тези хора нямат таблети, лаптопи и компютри; не могат да си позволят и достъп до Интернет. И точно тази бедност кара родителите да лишават децата си от много полезни за тях неща, включително от образование. И да – на една от първите позиции сме по ранно отпадане от училище в целия свят.

Много хора биха казали, че съдържанието на един учебник е много по-важно от неговата естетическа стойност. Че цената трябва да се формира според възможностите. Много ми е интересно обаче, колко от тези хора биха подарили на приятел по-евтиното издание на една и съща книга. Черно-бяло, без илюстрации и с меки корици. Естетическата стойност на учебника и учебните материали е от огромно значение за едно дете и е пряко свързана с неговата мотивация да ги отвори, да учи и да се развива. А всички, които познават или са работили с учители, знаят, че и те са като децата – имат същата нужда от внимание, цветове и красота около себе си.

Вероятно малко хора поглеждат образователния процес от тази страна, защото сме свикнали с масовото анти-отношение към българския учител, но качеството на учебните материали има и такова измерение. Те са част от средата, в която учителят работи или започва работа. Когато един млад и образован  преподавател реши да следва призванието си в България, той или тя се изправя срещу стена от бюрокрация, административни изисквания и в много случаи враждебно настроени колеги и родители. Каква мотивация, какви заплати са нужни, за да компенсират това, както и училищата с олющена мазилка, протърканите подове и оп! новото двайсет – полупълните стаи с оклюмали деца с черно-бели учебници в ръце? Колко огън и страст трябва да носи човек в себе си, за да запали детските очи в такава сива среда? Колко дълго може да издържи някой в нея, без да се пречупи, да развие сериозни психически увреждания или да не хукне с бясна скорост в частния сектор, към друга професия или направо в чужбина?

Цифрите ги знаем – младите преподаватели до 30 години са 6.1% или 5530, от близо 90 000 учители в България. Почти половината или близо 40000 са над 50 години. От всички нови преподаватели 80% напускат завинаги системата до три години. Днес, две седмици преди първия учебен ден на 2017-та година има 3000 незапълнени позиции за учители в цялата страна. Вчера министър Вълчев каза, че от 5 до 15 години ще имаме сериозен недостиг на преподаватели. Колко сериозен, надали някой може да определи с точност, но не е нужно човек да е математик, за да предвиди гигантската прогресия на този недостиг.

Така че можем ли изобщо да си позволим като общество да дадем поредната причина на тези толкова нужни за развитието на страната деца и учители да напуснат завинаги образованието? Или може би е време да си наложим, че всички ние – родители, деца, учители и радетели на образования прогрес, заслужаваме повече красота, цветове и естетика в живота си.

+ There are no comments

Add yours